Определянето възрастта на това дърво дължим на лесовъда Константин Байкушев – един от основоположниците на горското дело в България и откривател на вековното дърво. Учил в Писек /Чехия/, в прочутата за времето си Лесовъдска школа, завършил Лесовъдската академия в гр. Тарант, край Дрезден /Саксония/, „натоварен“ с много знания, той се завръща в родната България, за да приложи тук всичко научено. През 1897 год., по поръчение на цар Фердинант, Константин Байкушев проучва горите в Пирин, Пелистер и Атон. Тези земи са все още под турско робство и за провеждане на експедицията е взето специално разрешение от Цариград, дори Високата порта осигурява съпровождащ аскер. За първи път е проучено състоянието и развитието на бялата и черната мура, описани в труда „Доклад до Негово Царско височество Фердинанд I, Български княз, по една научна екскурзия в Македония“. „Старата дама“ е открита по време на пътуването из Пирин, по чудо оцеляла след унищожителен пожар, правеща впечатление с размерите си, на фона на естествения млад подраст.
Първите измервания установяват, че височината е около 30 м, дебелината /диаметъра на гръдна човешка височина/ – 2.6 м, обиколката – 7.6 м (шест – седем мъже хванати за ръце едва обхващат ствола!). Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия „Преслеров свредел”. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове – около 1200 на брой през далечната 1897 година!
Според разказа на Първан Байкушев, племенник на Константин Байкушев, по професия също лесовъд, „кръстник“ на Байкушевата мура е известният банскалия Йонко Вапцаров – пирински харамия, приятел на Яворов, баща на поета Никола Вапцаров. Йонко Вапцаров бил водач в последвалите научни експедиции на К. Байкушев из Пирин през 1909, 1914 и 1915 година. Предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, като винаги казвал, че ще разпъне палатките под „мурата на Байкушев“, край „дървото на Байкушев“ и така старото дърво се сдобило с име! За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на цар Фердинанд мурата да се огради, а местните власти – общински и горски, да се грижат за опазването й.
През 2003 год., по искане на Дирекцията на Национален парк „Пирин”, специалисти извършиха мониторинг на състоянието на Байкушева мура и го определиха като тревожно. Оказа се, че човешкото въздействие е по-опасно от страшните пирински бури! Постоянният поток от туристи, желаещи да се снимат в корените и на фона на тази природна забележителност, безсмисленото забиване на монети в кората, както и отчупване на парченца кора „за спомен“, водят до изронване почвата около дървото, оголване на кореновата система, нарушаване целостта на кората. За да бъде опазено това уникално дърво и за бъдещите поколения, бе разработен специален проект, осъществен от парковата дирекция за възстановяване ландшафта около Байкушевата мура.
Опазването на тази природна забележителност, с която трябва да се гордеем, зависи от всеки един от нас!
Източник/http://www.geograf.bg/bg/articles/36-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/784-%D0%91%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B0%20%E2%80%93%20%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%20%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%20%D0%B2%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Коментари